Бела съм

/Химнът на Родопите/


Бела съм, бела, юначе,
цела съм света огрела!
Един бе Карлък останал,
и той не щеше остана /2
ам беше в могла йотонал
В маглона нищо немаше
Лю адно вакло овчерче,
сиво си стадо пасеше,
с шеряна гайда свиреше.

Излел е Делю хайдутин

Излел е Делю хайдутин,
хайдутин янкеседжияв
Домбровци и Караджовци.
Оттам си Делю зароча
деридеремскем айяне,
айяне, кабадаие:
- Две лели имам в селоно,
да ми ги не потурчите,
да ми ги не потурчите,
че кога флезем в селоно,
млого щат майки да плакнат,
по-млого млади невести,
дете ще в корем поплака.
Гюлсюме Делю зароче:
- Варди са, Делю, чувай са,
че ти са канят, Делю лю,
деридеренски айяне,
айяне, кабадаие:
сребърен куршум ти леят,
та ще та, Делю, прибият.
- Гюлсюме, любе Гюлсюме,
не са е родил чилякън,
дену ще Деля убие.

Стоено, мое дощеро

- Стоено, мое дощеро!
Доде не беше главена,
та беше бела, кравена,
все бела, все пременена
и ситничко оплетена.

Откак та майка заглави,
та ми пожълте, побледне,
вейке та майка не виде
ни бела, ни пременена,
ни ситничко оплетена.

- Желте ща, майчо, бледе ща,
ага ма не си главила,
дено Стоена галеше -
планинско младо юначе*.

- Стоено, мое дощеро,
мари да сте видели,
видели и бендисали?

- Мале ле, видели са ме
на високана планина,
на студенине врисьове.
То пое конче хранено,
йе точех вода студена.
Конен му вода не пие
за мойне бели харкоми,
конен му зоба не еде
за моен ален миндилчек.
Чудих са, майчо, мислих
сакак да му сорце развале.
Че си му конче напоих
със мойне бели харкоми
и зоба му го назобих
със моен ален миндилчек.
Дадох му строчек босилчек,
даде ми бурми сребарни,
че си ми рече, мале ле:
"Носи хи, моме, крий хи,
ни твое майка не знае,
ни твоя майка, ни мое,
лю ние с тебе двамина
и със кончено троица,
та с тебе да са зомеме!"

- Стоено, мое дощеро,
ако ти не е на сорце
юнаковоно нишене,
юнаковоно оружие -
да сбира майка, да враща.

- Мале ле, мила мале ле,
вращаш ги, майчо, не вращаш -
в неделе ми е сватбата,
пък щат в пон'делник да дойдат
дренополскине златаре,
златаре и куюмджие.
Та стани, майчо, собери
Стоеновоно нишене,
ченкове да хи излейот.
Та че хи ворзи, мале ле,
варх кощана градинкана,
на червенана ебалка.
Колчеш ми дуйне ветерчок,
ченкове есно да цонкат
ченкове жално да пейот.
Теб ще са справи, мале ле -
Стоена иде от жьотва,
та ми е желно запелас
нехини дребни дружчици.
Ти ще са надеш, мале ле
вратана да са отворет,
харкоми да ти нарамем,
водица да ти донесем
от студенине врисьове,
пък мене нема да има.

Чепеларе, Асеновградско (НПСР, с. 324, № 624).
*В оригинала стих 14 е "планинско младо копеле" - в местния диалект думата копеле означава момче над 15 години, момък (бел. състав.).

Росни ми, росни, Росице

Росни ми, росни, Росице,
да ми умиеш лицесо /2
че ми изгоре сърцесо.

Че ще да ида, Росице,
дену се сбират момине /2
момине, по попрелкине.

Ти щиш да дойдеш, Росице,
карши щиш да ми посьоднеш
с очинки да ма погльоднеш
с устинки да ми продумаш.

На книжка да та изпиша
на майка да та проводя
да види майка, да знае,
каква съм мома загалил -
на лице – бело, черночко,
на снага – тьонка, височка!








ПРИПЕВ:
И закичила в косите си зора
ти при мене ще поседнеш в утринта.
А очите ми целувай ги със капчици роса.
Ти постой при мен, а утре пак ела.

Глава ли та боли

Глава ли та боли, сино мой,
глава ли та боли?
Или половина, сино мой,
или половина?
Ни ма глава боли, мамо ма,
нито половина,
сърцесо ма боли, мамо ма,
за снощнана вечер.
Заглавило са е, мамо ма,
заглавило са е
мойно първо любе, мамо ма,
и ще да са жени...

Вечерай, Радо

Вечерай, Радо, (3) мари,
вънка излизай...
Да си та питам, (3) мари,
ти чула ли си...
За мен да галчот, (3) Радо,
по цело село...
Че съм бил одил, (3) мари,
и съм бил чукал...
И съм бил чукал, (3) мари,
по чужди порти...
По чужди порти, (3) Радо,
и на вашата.

Гльодай ма, гльодай

Гльодай ма, вакъл Иване, абре,

гльодай ма, та са нагльодай!

Гльодай ма, та са нагльодай, абре,

мене ма майка не дава!

Мене ма майка не дава, абре,

и ......... не рачем!

Мене ще майка да даде

за едно лудо у селоно,

дено е къща градило, абре,

дено е пари сбирало!

Юначе, лудо и младо

Юначе, лудо и младо,
пукна ли ти се сърцено,
на сношничкана попрелка,
попрелка и поседелка?

Га ти бех кърши сьоднала,
га ти бех корпа свалила,
га ти бех лице открила,
га ти бех плитки ройнала?

Девойко, мари, хубава,
сорце сa на две пукнало /2
та съм без сорце останал!

Лицено ти бе, девойко,
като на бела книжчица
и плитчицине, девойко,
като във Арда рибкине!

Ако ма болест умори
йе та ща люто прокълна,
друг ще на тебе отвърна -
бално да видиш какво е!

Радо, мари, Радо

Радо, мари, Радо, бела Радо
пустине ти чорни очи, /2
чорни са, чорни, кат' череши /2
койно ги виде, за тех плаче /2
йе ги видех - йе заплаках!

Радо, мари, Радо, бела Радо
пустана ти тьонка снажка /2
тьонка е, тьонка - кат' фиданка /2
койно та види за теб плаче /2
йе та видех, йе заплаках!

Девойко, мари, хубава

-Девойко, мари, хубава, девойко,
сипни ми винце да пийна, девойко, (x2)
балното да си кажиме, девойко,
чие е бално по множко, девойко. (x2)
Моесо бално по множко, девойко,
че имам служба да служа, девойко! (x2)
-Моесо бално по множко, юначе,
че имам руба да правя, юначе! (x2)
-Моесо бално по множко, девойко,
че нема да се зомиме, девойко. (x2)

Хайде, Калино

- Хайде, Калино, да идем
в чьосана гора зелена -
там има вода студена,
там има сенкя дебела!

- Не мога, любе, да дойда /2
глава ма боли, не мога,
купи ми корпа ша дойда.

- Купих ти корпа - носи я,
хайде, Калино, да идем
в летнана гора зелена!

- Не мога, любе, да дойда /2
кростчек ма боли -
купи ми колан, ша дойда.

- Купих ти колан, носи го, /2
хайде, Калино, да идем
в летнана гора зелена!

- Не мога, любе, да дойда,
чи и аз съм мома главена
главена, с порстен менена.

- Сберем ти дребни камъни,
строшим ти порстен отмани.
С мене, Калино, ша дойдеш
мене невеста да станеш!

- Хайде, Калино, да идем
в летнана гора зелена -
там има вода студена,
там има сенкя дебела!

Ела се вие

Ела се вие, превива,
мома се с рода прощава:
„Прощавай , рода голема,
и ти, рожделна майчинко!
Дет' ма си мене носила
девет месеца на сърце /2
и три години – на ръце.
Сега та, родо, оставям
на мойне сестри, по-малки, /2
на мойне братя, лефтери."

Мома е мома родила

Мома е мома родила,

с волнен го мендил повила

и с друг е люлка сторила

и му е песня запела:

- Нани ми, нани, дощеро,

големна да ми нарастнеш -

на осемнайсет години!

Ага са с дружки сабереш,

ага та дружки попитат:

"Кой ти е, мари, бобайко?"

Ти си им речи, дощеро,

мен ма е майка украла

ваз коса, още ваз жотва.

В горана има

Във горана има дърво яворово,

под дървоно лежи юнак яралия,

юнак яралия с девет люти рани.

На дървоно има пиле соколово,

пилето ми пее, пейе, хем говори:

- Омри, юнак, омри! Омри, да загинеш!

Та да се нядем с твойне бели меса,

та да се напием с твойне чорни кърви.

- Мълчи, пиле, мълчи, мълчи, немой дума!

Че ще дигна, пиле, пушка арнаутска,

та ща та ударя право във сърцено!

Че ще плаче, пиле, твойта стара майка,

твойта стара майка, кайно и моята!

Горице, ситна, зелена

Горице, ситна, зелена,

йе со на тебе верувах,

че ще йе мене да скриеш,

пък ти си била неверна.

Пък ти си била неверна,

в тебе ма горо хванаха,

назад ми роки ворзаха,

напреш ми потен казаха.

Листни са, горо

Листни са, горо, спущи са,
мислим през тебе да минам,
викам на Драма да идам.

Там имам либе болничко,
то пиле хабер провада
укусчек да му отнесам:

чьорноно грозде с лозено,
жьолтана дюне с вейкана,
ваклоно егне с майкана,
планинска вода студена.


Пустоно лудо и младо

Извило се хоро

Соньо, мой соньо

Соньо, ти мой соньо,
ти мой душманино,
какво ти мен стори
на ден на планина,
та не видех, соньо,
любе къде фана...

Пустото лудо и младо

Пустоно лудо и младо
ишче ми, майчо, армаган - /2
чьорни си очи да му дам.

Дали да ги дам, че как да ги дам,
Кат' ма майка гльода от там?!

Пустоно лудо и младо
ишче ми, майчо, армаган - /2
Бело си лице да му дам.

Дали да ги дам, че как да ги дам,
кат' ма бубайку гльода оттам?!

Пустоно лудо и младо
ишче ми, майчо, армаган - /2
Тьонка си снажка да му дам.

Дали да ги дам, че как да ги дам,
кат' ще я стори дармадан?!

Рипни, Калинке

Рипни Калинке да тропниме, да са пукат душманине (2), хем и мойне, хем и твойне!

Бре, юначе, лудо младо, как да рипна,как да тропна (2), га виж майка от де гльода?!

Ку та гльода, да та гльода! Тебе майка, мене баба!
Рипни, Калинке, да тропниме, да са пукат душманине!

Бре, юначе, лудо младо, как да рипна, как да тропна (2) виж гу байко от де гльода?!

Ку та гльода, да та гльода! Тебе байко, мене дедо!
Рипни, Калинке, да тропниме, да са пукат душманине!