Ела се вие

Ела се вие, превива,
мома се с рода прощава:
„Прощавай , рода голема,
и ти, рожделна майчинко!
Дет' ма си мене носила
девет месеца на сърце /2
и три години – на ръце.
Сега та, родо, оставям
на мойне сестри, по-малки, /2
на мойне братя, лефтери."